Read the book of fate by Parinoush Saniee Online


A bestselling novel in Iran, despite being banned twice by the government, The Book of Fate follows a teenage girl in pre-revolutionary Iran through five turbulent decades, from before the 1979 revolution, through the Islamic Republic, and up to the present in this powerful story of friendship, passion, and hope.A teenager in pre-revolutionary Tehran, Massoumeh is an averaA bestselling novel in Iran, despite being banned twice by the government, The Book of Fate follows a teenage girl in pre-revolutionary Iran through five turbulent decades, from before the 1979 revolution, through the Islamic Republic, and up to the present in this powerful story of friendship, passion, and hope.A teenager in pre-revolutionary Tehran, Massoumeh is an average girl, passionate about learning. On her way to school she meets a local man and falls in love, but when her family discover his letters they accuse her of bringing them dishonour. She is badly beaten by her brother, and her parents hastily arrange for her to marry to a man she’s never met. Facing a life without love, and the prospect of no education, Massoumeh is distraught, but a female neighbour urges her to comply: “We each have a destiny, and you can’t fight yours.”The years that follow Massoumeh’s wedding prove transformative for Iran. Hamid, Massoumeh’s husband, is a political dissident and a threat to the Shah’s oppressive regime. When the secret service arrive to arrest him, it is the start of a terrifying period for Massoumeh. Her fate, so long dictated by family loyalty and tradition, is now tied to the changing fortunes of her country.Spanning five turbulent decades of Iranian history, from before the 1979 revolution, through the Islamic Republic, and up to the present, The Book of Fate is a truly remarkable story — and a rare insider’s view of Iranian society....

Title : the book of fate
Author :
Rating :
ISBN : 18596448
Format Type : ebook
Number of Pages : 465 Pages
Status : Available For Download
Last checked : 21 Minutes ago!

the book of fate Reviews

  • Andreea
    2019-03-14 14:01

    Cred că este una dintre puținele cărți pe care le-am citit cu sufletul la gură, trăgând tot mai mult de ea, astfel încât să nu se termine. Am plâns și am râs împreună cu Masum, am căzut în disperare, ca mai apoi să ne revenim. Viața ei oscilează permanent între plus și minus. Când crezi că totul e bine trebuie neapărat să apară ceva care să strice echilibrul, și astfel totul să cadă din nou în disperare. Incredibil cum un singur eveniment poate să schimbe tot cursul vieții unei femei. Un roman deosebit, ce ne introduce într-o societate cu tradiții și culturi diferite de cele din continentul european, un roman despre o femeie puternică ce încearcă să își ducă viața în acea societate. Îl recomand cu cea mai mare căldură, este o poveste fascinantă.

  • El Librero de Valentina
    2019-03-05 12:38

    Estas historias siempre ¡siempre! llegan directo a mi corazón, la lucha de las mujeres que viven en países donde su opinión no vale, donde la tradición domina los sentimientos. Una historia maravillosa y conmovedora.Reseña pronto en el canal 🙂

  • Andreea Ursu-Listeveanu
    2019-03-10 12:54

    Aaaah, cat de tare m-a enervat sfarsitul acestei carti!!! Am devorat-o sperand ca pana la urma i se va intampla ceva bun si lui Masum, ca ii va fi bine la final. Apoi, cand lucrurile pareau sa se indrepte catre un happy ending, parca ar fi fost prea siropos. Dar totusi finalul ales m-a enervat la culme. In rest, o carte apasatoare despre ororile traditiilor popoarelor islamice, despre onoarea falsa, despre opresiune, despre razboaiele in numele religiei. Si in tot contextul asta, o femeie reuseste sa mearga la scoala, la facultate si la serviciu, reuseste sa-si creasca cei trei copiii dedicandu-li-se si nefacand altceva decat sa-i iubeasca. Copii pentru care se sacrifica si renunta la ea. Pana la final. Care m-a enervat, am mai spus?

  • Ovidiu
    2019-03-22 14:52

    Una dintre cele mai bune carti pe care am citit-o. De fapt nu am citit-o, am absorbit-o prin toti porii!

  • Patchouline
    2019-02-26 17:46

    Une belle histoire, que j'ai dévorée et trouvé très enrichissante! Cependant un gros bémol pour la fin... Les personnes qui ont lu comprendront la frustration je pense!

  • Caitlafleche
    2019-03-23 17:54

    I was really disappointed by the ending in this book.. But I loved the story and I loved her character so I went with giving it a 4. I'm a little surprised by some of the comments about the protagonist.. I thought the things that happened to her were well worth the self pity and I found her to be a strong woman and mother despite this. This book truly represented motherhood and sacrifice to me, and I saw zero weakness in that until of course the last 30 pages or so..

  • Ghada
    2019-03-15 12:49

    It wasn't the first book I read about the hardships of that era of Iran's bloody history weather it was a memoir or a fiction, the other books narrated how the lives of their characters were affected and shaped by the years of war, fear, executions and separation , they expressed a certain political opinion towards the Shah's fallen regime or the Islamists , condemning or praisingBut this book was all about Massoumeh herself more than her life shaped by Iran's political transformations, I didn't like almost all of the characters in the book except for Parvaneh, I hated Massoumeh's fanatic brothers, her whining nagging character I didn't like that typical storyline where she united with her lost love after like forty years , she widowed and he separated like a low production movie, and to make it more typical and annoying she just give her youth dream up the one she tried to kill herself over for no logical reasons, real life just doesn't work like that, real life doesn't offer such chances.I can't see why this book was banned in Iran, a book like " children of the jacaranda tree" can have such banning or " things I have been silent about " but not this book that was more of a life story than a nation story. I didn't find it good because I started reading it with different expectations than it has offered to me, I had hard time finishing it.., unlike children of the jacaranda tree which was hard to read because of the emotional burden it imposed, this one was sometimes too boring.

  • Cristina
    2019-03-10 12:50

    This book was indeed a 5 stars one.It shows you the power of sacrifice at its highest pick, the mark of a war, of traditions, of community for families and especially women in Iran. Made me realize that things that I get for granted in my life could be so hard to achieve for others.I couldn't stop reading it. Truly recommend.

  • Alina Brohanschi
    2019-03-08 15:45

    Am gasit un interviu cu autoarea, pentru cei interesati:

  • Léa
    2019-03-07 16:45

    Cela faisait un moment qu'un livre ne m'avait pas énervée comme ça ! J'ai adoré les 3/4 du livre et j'ai dévoré les pages sans m'arrêter. Mais la fin ! Incompréhensible ! La force de ce récit est de nous présenter la vie d'une femme en Iran depuis le régime du Shah jusqu'à la fin de la guerre contre l'Irak. Massoumeh doit faire face à toute la misogynie qu'elle rencontre chez les hommes de son entourage pour s'élever, vivre sa vie de femme et continuer ses études. Un beau combat féministe ! Et bam, la fin vient tout effacer. On se dit une seule chose "tout ça pour ça ?". Ça me met en rage... Alors si j'ai mis 4 étoiles c'est avant tout parce que l'histoire est prenante, intéressante et les personnages attachants. On apprend pas mal de choses sur l'Iran, sa politique et la condition de vie de ses habitant(e)s. Je mets donc un bémol pour la fin (Mais ça c'est mon côté féministe qui parle) et pour la traduction (quelqu'un m'explique pourquoi le livre a été traduit de l'anglais au français alors qu'il a été écrit en persan ? On a forcément dû y perdre en qualité...). Enfin si vous êtes intéressés par l'Iran, je vous conseille de lire le superbe Dentelles et tchador : la vie dans l'Iran des mollahs.

  • Aida
    2019-03-22 15:39

    O carte geniala. Trebuie sa o citesti. Cu atat mai mult daca esti deja familiarizat cu mediul cultural al Iranului. Autoarea este foarte subtila, daca o citesti cu atentie, vei observa o alta lume ascunsa in spatele randurilor. Abia dupa ce am terminat cartea am vazut ca este roman, si nu autobiografie, dar chiar si asa, se observa usor ca nu poti sa scrii asa despre lucruri pe care nu le-ai trait.

  • Robert
    2019-03-04 18:57

    O carte perfectă!

  • Lorena
    2019-02-23 18:39

    super carte :)

  • Aysha
    2019-02-25 11:43

    (THIS REVIEW IS FILLED WITH SPOILERS, READ AT YOUR OWN RISK)Extreme mixed feelings about this book. I loved it while at the same time I hated it. The entire life of Massoumeh is spent with her working so hard not for her happiness but for the sake of survival and for her children's happiness. She deserved an awful lot more than what she got. What bothers me so much and what I just can't seem to wrap my head around is the ending. After all that time, she still didn't end up with poor Saiid. Whom would've been nothing but her key to a happy and fulfilling life. This book has been etched into my mind since the 2 days ago when I first began to read it. Massoumeh suffered too much, her brother, Ahmad's death was not as horrible as it should have been, I had wished to see some character development on his part, MAHMOUD WAS THE BIGGEST PISS OFF. Honestly,, what saddens me most about this book is how Hamid failed to realize the importance of family and his duty s not only a father, but a husband as well. The second thing that makes me swell with sadness is how Massoum never ended up with Saiid. *SIGH*However, apart from all things I didn't like, I did enjoy many aspects of this book. It was truthful and excellent in portraying the unfortunate events of Iran's political situation during that time era and evenstill to this day, I liked how it demonstrated how politics even affected the young & someone who wasn't involved at all. Lastly, I loved the character development of Massoumeh. She was a shy & proper teenager whom grew into an exceptionally strong, intelligent and selfless individual. Her self sacrifice was painful to bear, I also loved her lifetime friendship with Parvaneh. Exceptional book with many heartbreaks, however, this is how life works. Our destiny is written the day we are born and I guess there's nothing for us to do about that fact except to endure our hardships to the best of our ability and enjoy with all our might the goodtimes we are given. Massoumeh is definitely one of my most favorite characters. I just truly wish she had ended up with Saiid, that woman deserved some self happiness in her last few years.

  • Ocilia
    2019-02-26 12:44

    Un vrai coup de coeur...Ce bouquin m'a happée dès le début et j'ai immédiatement aimé cette héroïne sur laquelle le destin s'acharne avec une telle injustice... J'ai eu du mal à lâcher le livre, j'en ai rêvé la nuit, et maintenant qu'il est terminé, j'y pense encore tellement que je n'ai plus envie de lire autre chose...Je me suis sentie révoltée du début à la fin par la façon dont Massoumeh est traitée, d'abord au sein de sa famille, puis par son mari. Les moments de détresse et ceux de répit/bonheur s'enchainent sans cesse, et l'on ne peut s'empêcher de se sentir affreusement triste pour cette femme si forte, si intelligente, qui mériterait d'avoir une bien plus belle vie.Je ne connaissait pas l'histoire de l'Iran et ce livre m'a appris beaucoup de choses sur la politique de ce pays, ainsi que sur sa culture (s'il s'avère qu'il est réaliste de ce côté, mais je ferai mes recherches). J'ai vraiment trouvé le mélange entre la modernisation et le poids des traditions très intéressant. On le retrouve surtout au niveau de l'image de la femme, certaines familles étant très traditionnelles alors que d'autres se sont détachées de ces traditions, la condition des femmes évoluant aussi avec l'environnement politique du pays.Je trouve que l'une des forces du livre est l'absence de manichéisme. J'ai haï la famille de Massoumeh et pourtant, mis à part un des membres qui est vraiment odieux, les autres membres sont tout de même représentés avec des qualités, ce qui leur donne plus de réalisme. De même, le mari de Massoumeh est vu de manière réaliste et critique, il n'est ni bon ni mauvais, simplement humain. Tout comme sa meilleure amie qui fera elle aussi des erreurs.La fin m'a énormément touchée et révoltée, mais je pense qu'elle est parfaitement trouvée. Elle montre que malgré la modernisation du pays, malgré l'environnement tolérant et critique dans lequel certains sont élevés, le poids des traditions reste écrasant et brise encore des vies.Une excellente critique de la société iranienne, pour un très beau livre engagé.

  • غَـيـن
    2019-03-25 17:02

    " أمي كانت دائماً تقول : ' كل شخص اختير له قدره . لقد كتب له وحتى لو سقطت السماء على الأرض فإنه لن يتغير ' في كثيراً من الأوقات كنت أسأل نفسي ، ماذا عن نصيبي في هذه الحياة ؟ هل كان لدي نصيب متفرد بي ؟ او هل كنت دائماً جزء من القدر الذي حكم حياة الرجال في حياتي ، كل الرجال الذين ضحوا بي في المذبح من أجل معتقداتهم وغاياتهم ؟ والدي و أخوتي ضحوا بي لأجل شرفهم ، زوجي ضحى بي لأجل أيديلوجياته و أهدافه ، و أنا دفعت ثمن البطولة لأبنائي و واجبي الوطني " " كم مرة وضعوني في أعلى القمم ثم سحقوا رأسي للأسفل ؟ و أنا لا أستحق اي منهم . هم لم يقدروني لقدراتي و فضائلي ولم يرمونني لأجل أخطائي أيضاً ، انه يبدو لي وكأنني لم أوجد أبداً ولم يكن لدي أي حقوق . متى عشت لأجلي أنا ؟ ! متى عملت لأجلي أنا؟! متى كان لدي حق لأختار أو أقرر ؟! متى سألوني ، ماذا تريدين ؟" رواية ملحمية تمنيت حقاً أن توجد بنسخة عربية لأنها حقاً عمل أدبي ثمين من أروع الروايات اللي قرأتها حتى هذا الوقت هي مؤلمة وحتى نهايتها بحجم الحزن في كل فصل تمر به لكن تستحق كل المعاناة ، هي نافذة على المجتمع الإيراني وتقاليده و الوضع السياسي قبل الثورة وبعدها لكن الجميل فيها انك لا تتخيل الأحداث انت تعيشها و البطلة تصبح قريبة من قلبك وكأنها تحكي حكايتها لك فتصبح جزءً منها و تشعر بواقعها وتلك بالنسبة لي ملكة لا يمتلكها الا قلة من الكتاب الذي يحاولون أن يجعلوا من كتاباتهم أكثر من كلمات بل واقعاً يشهده القارىء ويعيش أحداثه. " كتاب القدر" كما ترجمته بتواضع هو رحلة لحياة كاملة مع البطلة بآلامها و أفراحها ، قصة حب ، قصة وطن ، قصة نضال ، قصة حياة. أتمنى أن تتوفر ترجمة لهذا العمل الأدبي ورائعة الأدب الإيراني و الفارسي في أقرب وقت و اتمنى أن تعطي الترجمة الرواية حقها الذي تستحقه .

  • Claire
    2019-03-04 11:02

    Magnifique ! Ce roman retrace la vie de Massoumeh, une iranienne qui va s'installer avec sa famille à Téhéran à l'aube de ses 15 ans. Pour être tombée amoureuse d'un pharmacien avec qui elle n'aura échangé que quelques poèmes, sa famille la mariera à un autre. Vouée à devenir une femme au foyer dans l'ombre de son époux, elle va s'accrocher à son rêve: finir ses études. Nous suivons les différentes épreuves qu'elle va traverser, notamment l'arrestation de son mari, puis de son fils aîné, opposés au régime du shah. . Massoumeh franchit les obstacles avec foi et courage. C'est une véritable leçon de vie !

  • Pauline
    2019-03-18 16:42

    J'ai beaucoup aimé découvrir l'Iran des années 70 à 90 (je crois) par les yeux de Massoumeh, c'était très intéressant puisque j'étais totalement ignorante de ce pays, de son histoire et de sa politique. J'ai été un peu moins fan du style (ou de la traduction, j'imagine), j'ai trouvé que c'était plat, pas très recherché. Ce n'est pas non plus un coup de coeur, la fin m'a mise dans une rage folle : j'ai eu l'impression que Massoumeh n'avait finalement pas tant changé que lorsqu'elle avait 16 ans, ça m'a mise en colère et m'a rendu triste. C'était cependant une lecture très intéressante que je suis contente d'avoir dévorée, car c'est tout de même passionnant.

  • Barbara The MarSienne
    2019-03-04 19:02

    Je me suis lancée dans cette histoire sans savoir où cela me mènerait. J'avoue qu'après un quart du livre je me suis demandée ce qu'allait être la suite de l'histoire. Dans ce livre nous suivons une grande partie de la vie de Massoumeh, de ses 16 ans à ses 48 ans. Toute sa vie, cette femme doit subir des épreuves, elle n'est jamais tranquille et par conséquent il y a une constante tension dans la lecture. La fin s'est terminée sur une frustration comme j'ai rarement connue dans un livre. Cela m'a fait pleurer car finalement on se rend compte que malgré les années peu de choses ont changé pour Massoumeh. Un presque coup de coeur 4,5/5

  • Nonieღserenity2bliss
    2019-03-23 19:02

    One of the reviewer on GR called this a masterpiece. I couldn't agree more. I was hooked from the first page. My only disgruntlement is that the book isn't thick enough. As I reached the final page, all I could think of was, 'Where are the rest of the pages??! It cannot end like this.' When you feel that way, even after reading 450++ pages and you still cannot get enough of it, you know you have found a real gem; a story that is worth reading and will be in memory for years to come.

  • Alexandra Lucia
    2019-02-27 10:45

    O carte care te atinge cu adevarat si iti da extrem de mult de gandit cu privire la rolul femeii si la pozitia ei in societate in general.

  • Alicja
    2019-02-25 14:00

    Je sors de cette lecture avec le coeur gros... Notre héroïne, Massoum, une jeune et sublime iranienne, a tout enduré dans sa vie de femme et de mère. Son courage, sa détermination, son intelligence et sa force m'ont profondément touchés mais m'ont meurtris aussi. Car, en refermant ce roman, on ne peut se dire qu'une seule chose : cette femme méritait tout (et bien plus encore) et elle a été enchaîné toute sa vie aux désirs des autres : ses proches et tout un conditionnement sociétal. Lui demandant tour à tour de se couvrir puis se découvrir, de ne pas étudier puis finalement si, d'avoir des enfants, de ne pas en avoir, et ainsi de suite.La question du féminisme peut se poser, même si à mon sens ici, elle n'évolue pas d'1mn (ok le contexte est loin d'être évident mais il l'était tout autant avant que des femmes se battent pour leurs droits et l'égalité dans d'autres pays dont la France !). Enfin, lorsqu'il s'agit de la volonté de certains de ses proches (notamment à la toute fin du livre, vous verrez !), on ne peut que raisonner en terme de générosité et d'amour. L'égoïsme de sa famille m'a semblé inconcevable. Je ne partage sûrement pas cette notion de bienséance et d'honneur. A mes yeux, elle méritait, après tant de sacrifices, de connaître le bonheur donc je suis déçue et écœurée de cette prison dans laquelle elle a pu vivre.Ce livre est important, dans la mesure où il lève le voile sur la condition de nombreuses femmes en Iran, sans en faire une généralité. Je regrette quelques passages un peu longs ou répétitifs, le dévouement parfois démesuré de Massoum face au lot d'égoïstes qui l'entoure (mais avait-elle vraiment la possibilité de faire autrement ?) et cette conclusion, qui loin d'ouvrir de nouvelles frontières aux femmes, les ferment un peu plus. Cette dénonciation est, peut-être après tout, le but recherché pour que nous n'oublions pas et que les mentalités continuent d'évoluer...

  • Diana
    2019-03-13 15:08

    Новото книжно бижу на „Жанет 45” е пътуване през граници, континенти и отвъд това, което цивилизованите хора биха могли да асимилират и понесат. „Моята орис” на Паринуш Сании е суров, неизлъскан разказ от първо лице за жената в ислямските държави – бита, унижавана, третирана като унтерменш и вещ, лишена от елементарни права (на собствено мнение и избор, на образование, на обич и приятели), възпитавана от малка за слугиня и разплодно животно, което трябва да внимава дори и с неволна дума или жест да не опетни семейната чест. Този свят не спира да ме шокира след толкова филми и книги. Свят, който живее векове назад, подчинен на лозунги „Я русари я ту сари” („Или кърпа, или бой по главата”) и „Разбулването пропагандира проституцията”. Русарито и обезличаващият тялото чадор обаче са най-малкият проблем, много по-страшни са оковите на мисълта, емоциите, избора.Музиката по радиото, пеенето, танците, споменаването на името на жената в обществото, смехът, при който се виждат зъбите, заглеждането по витрините или през прозореца, целувка от дъщерята по бащината буза – всичко е харам, грешно и недопустимо от традициите. Пак според традициите жената няма нужда от образование, а от мъж, деца, бой и молитви. След ограмотяване жените ще започнат да пишат любовни писма и ще подкопаят семейната репутация и съществуващият обществен ред. Девическите училища са храмове на порока и нарушават ислямския закон.Ако за зравомислещия човек грехът изобщо съществува като понятие и има някакво съдържание, то няма по-голям грях от това, да поставяш религиозните си идеали и сляпото подчинение на отживелици над доброто, щастието и живота на децата си.„Няма да предам религията и блаженството в задгробния живот заради твоя син. И мой син да беше, пак щях да постъпя така.”Книгата увлича и се чете леко, въпреки многото жестоки сцени и някои сладникави моменти, напомнящи за сериал от Индия или южната ни съседка. Проследява живота на Масуме и непрекъсната й борба за щастие и оцеляване в продължение на пет десетилетия – от годините преди революцията (1979), през ислямската република до наши дни. Умно, тихо и красиво момиче, чието единствено желание при преместването им от затънтената провинция в Техеран, е да учи, вместо да се омъжва. С подкрепата на баща си и учителките си успява известно време, мечтае дори да следва. Необичана от от майка си и братята си, тя е излишна, грешна, бреме.„От дъщеря полза никаква, ползата е за другите. Само се бъхтиш и пръскаш грешни пари на вятъра”„Замълчи! Чумата да те тръшне дано! Ти си момиче! Дано бог те накаже, момиче, на парчета да те разкъса дано!”Невинното й влюбване опетнява семейната чест и след жестоки побои, боледуване и строга изолация от света се оказва с напълно непознат съпруг. Тази част от живота й много напомня на „Източен вятър, западен вятър” на Пърл Бък – възпитано в строги патриархални и религиозни традиции момиче изживява шока от сблъсъка с друга култура и манталитет – човешко отношение към жената и непоносимост към затоморзяващите аксесоари и облекло, светски живот, страх от партньора, който преминава през възхищение от неговата начетеност до привързаност и топли чувства, подкрепяно от него желание за образование.Масуме кротко вярва в своя бог, понякога в тежки моменти му се сърди, чете намаз и спазва приличие. Не се увлича от безбожието и прогресивните идеи на съпруга си, не залита и в плашещите религиозни крайности на братята си. Старае се да опази и децата си от тях, защото са всичко, което има. Те носят на невинното и депресирано момиче надежда и я превръщат в борбена и разумна жена. Отглежда и трите сама. Приживе симпатичният й и добър съпруг с малки изключения е или по революционните си дела, открито отказвайки й подкрепа, или в затвора. След екзекуцията му и смъртта на баща си остава почти без опора. Продължава образованието си, работи, спасява единия си син в чужбина, преживява връщането на другия от плен. Годините минават в лишения, тримата са семейни, тя е вече пенсионерка и баба с много свободно време и среща отново първата, голяма и единствена любов. Чувствата им са все така силни и взаимни, животът вече си е само неин и вместо да си го живее, отново се съобразява с традициите, семейната чест, неопетненото име на децата си. Не си позволява и за секунда да бъде егоист и остава сама.„Сякаш аз самата никога не съм съществувала, сякаш съм нямала никакви права. Кога съм правила нещо заради себе си? Кога съм имала правото да избирам? Попитаха ли ме някога какво искам?”Горчивото й самосъжаление и проявена слабост са разочароващ, неадекватен финал на историята за израстването, борбеността и силата на тази жена. Въпреки това горещо препоръчвам книгата. След нея човек може да оцени това, което винаги е смятал за даденост: свободата и правото на избор.Кратката еуфория от революцията:„Имахме на разположение най-различни вестници и списания, разговаряхме на всеослушание за каквото пожелаем, без да се страхуваме нито от САВАК, нито от когото и да било. Но всички години на потисничество ни бяха отнели способността да се възползваме правилно от свободата, не знаехме как да водим дискусии, не бяхме приучени да уважаваме различните мнения, да търпим инакомислещите. Именно това стана причина меденият месец на революцията да бъде по-кратък, отколкото очаквахме. Всяка група обявяваше другата за враг на народа, страната и вярата. Ежедневно никнена нови и нови групи и заставаха срещу другите.”... и действителността след нея:„- Въобще можеш ли да ми обясниш що е то ислямско управление?- Прилагане на всички ислямски закони.- Значи връщане с хиляда и четиристотин години назад!!!- Законите на исляма са божи закони, никога не остаряват и са приложими във всяко време.- Добре тогава, кажи ми, ако обичаш, какви са икономическите закони на исляма. Неговите закони за защита на гражданските права? Или може би искате да си направите хареми, да пътувате с камили и д режете ръце и крака?- Това са също божии закони. Какво разбираш ти, безбожнико, от тези закони? В тях има мъдрост.”

  • Veronica Veverica
    2019-02-27 17:08

    Whaaaaat?Cartea e extrem de interesantă, după primele 50 de pagini deja plângeam de parcă eu eram în locul lui Masuud, dar finalul... oh, finalul e atât de debil! Cum ai putut, Parinoush, să nu-i dai femeii ăsteia măcar la finalul vieții o fărâmă de fericire? Deci, deplâng finalul. În rest, cred că această carte spune multe despre drepturile pe care trebuie să le aibă o femeie în orice societate, chiar și în una tradiționalistă. Mă bucur că Masuud a găsit forța de a se afirma, de a lupta, de a îndura totul singură, neavând numaidecât nevoie de un „bărbat” la casă. Dar și mă întristează faptul că lupta aceasta pentru locul ei, pentru supraviețuire, a secat-o de puteri într-atât de mult, îcât chiar dacă a venim momentul când a putut să fie fericită, nu a mai avut energie să se ridice încă o dată împotriva familiei. Speram ca ea să se ridice mai presus de prejudecățile și de așteptările societății, de gura lumii și se așa zisa onoare pe care trebuie să o ai în fața lumi. Dar cine este lumea? Doar o adunătură de egoiști și îngâmfați.

  • Ruxandra Ioana
    2019-03-22 11:03

    O poveste impresionanta dar trista despre toate sacrificiile făcute de o mama pt copiii ei, care, prin gândirea lor obtuză, sfârșesc rănind-o mai tare decat toti ceilalți si negandu-i ultima șansa la fericire.Citatul meu preferat:"Fusesem sacrificata pt onoarea tatălui meu si a fraților mei, plătisem pt idealurile soțului meu si a alegerilor lui de erou si, de asemenea pt datoriile fată de tara ale copiilor mei. [...] De cate ori, in viata mea, reușisem sa ma ridic de jos si fusesem doborâtă din nou la pământ si zdrobită, știind ca n-am meritat-o niciodată? Nu fusesem niciodată lăudata si aclamata pt insușirile mele si pt forța mea, ci pt cele ale bărbaților mei si, la fel, reproșurile si acuzațiile nu depinsesera de mine si de greselile mele, ci de cele presupuse ale sotului si fiilor mei. Era ca si cum eu n-as exista, ca si cum n-as avea niciun drept. Cât trăisem si muncisem pt mine însămi? Cand avusesem dreptul sa decid? Cand fusesem întrebata ce imi doream cu adevărat?"

  • Rockie
    2019-03-25 12:42

    Heart wrenching and painful at times, I lost count as to how many times I cried, still I enjoyed this book very much. If you are familiar with the culture and history of Iran pre and post revolution you can understand that this story can very much be real. Set against the backdrop of pre and post revolution Iran the narrator and heroine of the story is faced with obstacles that are beyond her control and rooted in an oppressed culture. Thought provoking and constantly suspenseful, my only gripe was the last 100 pages which at times felt contrived and out of place. Also the sudden disappearance of key characters from the story felt odd. If you are looking for something different and enjoy history read this book.

  • Miruna Orban
    2019-03-24 15:08

    There are no words to describe this book.I didn't expect to be such a life-changing book. I must say that I lied about ALL the books I said they were life-changing. This ONE is LIFE-CHANGINGIt makes you believe that women have power and in the end you discover they don't. You discover that for every decision you make you must look for others opinion. Just something you can't describe in words. If I were to draw a painting, I would draw birds because they are free but they can't reach the universe. It's not a book for boys but it's a book for strong and determined women and I just can't find my words to describe this amazing ... Can't call it book. It's a masterpiece.

  • Sandy
    2019-02-22 12:00

    Le Voile de Téhéran est un coup de cœur : il est enrichissant, touchant, Massoumeh est terriblement attachante et j'ai ressenti bcp de choses en le lisant. J'ai ressenti de la tristesse en le refermant et en laissant cette femme dont la vie a été un combat pour sa liberté. Très heureuse de l'avoir découvert grâce au clublectureMS!

  • Annesouriss
    2019-03-11 11:04

    J'ai beaucoup aimé ce livre, j'ai trouvé Massoumeh très forte et courageuse mais je n'ai pas du tout aimé la fin.

  • *•.♥.•*Fleur Rebelle *•.♥.•*
    2019-03-02 17:48

    Und inshallah, wenn Gott es wolle, werde alles in Ordnung kommen.