Read Подготовка за напускане на сърцето by Ани Илков Online

Title : Подготовка за напускане на сърцето
Author :
Rating :
ISBN : 9789540739137
Format Type : Paperback
Number of Pages : 55 Pages
Status : Available For Download
Last checked : 21 Minutes ago!

Подготовка за напускане на сърцето Reviews

  • Иглика Дионисиева
    2019-03-04 20:11

    Оголеният сърдечен мускул, екстрактиран от тялото. Като лице на поетична книга, която си играе с любовното затопляне и изрязване на смисъла, показва туптящия натурализъм на света и живота и ги отказва. Буквалната корица на стихосбирката „Подготовка за напускане на сърцето“ от Ани Илков внушава противоречиви усещания, които благодарение на текстовете вътре се изострят и засилват. Книгата започва и завършва с едно и също стихотворение –„органичният вятър“ е първият поетичен текст на страниците ѝ, той е и прощалният „лиричен“ щрих на задната корица. „Органичният вятър“ е олицетворение на живота, затова и Ани Илков го е кръстил органичен вятър, животът като вятър, който безсмислено профучава и в един момент спира. В това стихотворение с оксиморонно заглавие са заложени лексеми, образи и състояния, които в трите цикъла на книгата ще се повтарят, ще се преобръщат и развиват: органичността като „природа на нещата“ с нейните телесни (често премълчавани) атрибути, свършването на света, (морето на) смъртта, вятъра, забременяването (и изобщо безсмисленото преповтаряне на физическото живеене). Антиутопичност, която се пренася и в първия цикъл, дал име и на книгата „подготовка за напускане на сърцето“.Много от стихотворенията във втория цикъл "любов към природата на нещата" са посветени на жената и на женското в природата: „любов към природата“, „жената“, „полудяването на майка ми“, „умираща майка“, „къртицата – орел“, „антропоморфният плъх“, но не мисля, че написано в тази книга от Ани Илков за женското и жената е добре да се приема като израз на отношението му към жената. Не трябва да му се вярва, аз лично приемам написаното в тези стихотворения по-скоро като психоаналитичен образ на жената отколкото жената като истинска жена. Прави ми впечатление, че в този поетичен цикъл лирическият герой като Homo Ludens не е така бесен и ненаситен (познат ни от предишните стихосбирки на Ани Илков), а вече гледа на играта като литературотворяща възможност от друг ъгъл, дистанцирано, дори иронично.Последният цикъл „8 (ученическа балада от 70-те години)“ е неочакван скок, не само в биографичното отминало време за автора си, но и като опровергаване на предишните цикли, на отдалечаването от постмодернизма. Тук ги има не само христоматийните имена от училищните програми за изучаване на литературата, придружени от типично Ани-Илковите коментари. За разкош е даден нов живот и на куплет от популярна песен на Дони и Нети.Разчленяването на персонажа/или на Озирис – има ли смисъл, или е поредният нонсенс, след като с него не се постига константност на елиминирането. В „епилог“ един мъжки глас твърди, че смъртта е само миг без значение, точка по координатата от „аз бях обичан“през „и тоя ужас който ме обзе не ме напусна докато умрях“до „и след това“Дали наистина е така? И какво се намира отвъд, зад, извън тези думи в тази поезия отвъд поезията?

  • Petya Kokudeva
    2019-02-19 23:19

    "Дай му миг дай му младост - спаси го!Дай му миг но в живота зазидай го!"Ве-ли-чес-твен Ани Илков.

  • Emilia Mirazchiyska
    2019-03-16 18:01

    ЕДИН МИГ КРАСОТА СТРУВА ЦЯЛА ВЕЧНОСТ УЖАС (ИЛИ ОБРАТНОТО, НЯМА ЗНАЧЕНИЕ)Един миг в целостта на безкрайността (или на безконечното, Ани?) /цитирам само две изречения от прочита на Иво Хаджийски/